Древният култ

Богинята Бастет най-често е изобразявана с глава на котка.

Най-древното известно изображение на домашна котка (с нашийник) датира отпреди 6000 г. Много народи тогава се отнасяли към котката като към свещено животно. А летописите свидетелстват, че са съществували котки-бойци и котки-охранители. Но когато говорим за превръщането на котките в домашни питомци, трябва да сме наясно, че всичко е започнало не с дресировката, защото много хора са убедени, че котките не подлежат на такава, а с възкачването им на престола – първо на „небесния”, а после и на царския...

В Древен Египет котките били „стражи на храма” на Бастет. Тя често е изобразявана с глава на котка. Нейните стражи от породата Египетска мау започват да се отглеждат не само в култови храмове, а и в частни домове. Египтяните ги считат за „добрите духове на жилището” и вярват, че душата на стопанката на дома след смъртта се преселява в котка. Когато опашатите любимци умирали, в знак на скръб всички обитатели на дома си режели косите и си бръснели веждите, котките били балсамирани и погребвани в пищни гробници на специални места. Празници на Бастет имало и в Тива, Есна и Мемфис. Хората отстъпвали място на котките на улицата, а по време на пожар спасявали първо тях. За убийство на котка се полагала смъртна присъда. Веднъж разгневени жители на Мемфис едва не нахлули в квартал, заселен с гърци, когато научили, че един от тях е удавил новородени котета. В двора на японския император Ихийо живеели котки (подарък от китайския император), които имали собствена свита, хранели се с най-изискани гозби в панички, инкрустирани със скъпоценни камъни и спели на копринени възглавнички. Прочутият френски духовник и благородник кардинал Ришельо имал 14 мъркащи любимки, на които оставил голямо наследство. Любителка на котките била и кралица Виктория – тя въвежда традицията на „кралските котки” в Англия.