Бенгалската котка

За бенгалската котка може да се каже, че е също като дивата си посестрима, само с едно изключение – мястото й не е в клетка в зоопарка. Без да обръщаме внимание на това, че външността й е като на дивата котка, бенгалската котка е ласкава, като обикновена домашна котка. Това всъщност била целта на създаването на тази порода.

През 60-те години на 20-ти век Жана Мил, студентка по генетика, живееща в Аризона, била на мнение, че разумната селекционна работа с красивата дива котка и домашната котка може да доведе до създаването на порода, чиято външност да е като тази на дивата, а характерът й да е като на домашната котка. През 1963 г. тя кръстосала дивата бенгалска (или леопардова) котка Felis bengalensis, много разпространена в Азия, с великолепна козина и размери, близки до тези на домашната котка, с американска късокосместа котка, която е вариант на европейската късокосместа котка.

Работата потръгнала. Резултатът всъщност бил наполовина успешен. Той се помрачавал от това, че в първото поколение, а понякога и във второто, самците били безплодни. Това ограничавало възможността продължаването на рода по мъжка линия, в по-нататъшната работа можели да участват само женските. За разнообразяване на генетичния потенциал трябвало да се използват и котки от други породи, предимно египетска мау. Участвали също така бурманска котка и различни котки с окраска таби. Освен това хибридите от първото и голяма част от второто поколение били с доста див характер, което противоречало на една от целите на кръстосването.

Селекцията при бенгалската котка била доста строга. На изследователско равнище обаче това било сензация. Жана Мил и още няколко селекционери, основатели на отделни линии, били готови през 1984-85 г. да покажат свои котки на америкенски изложби. През 1990-91 г. новата порода била допусната до участия в шампионати. Следва да отбележим, че американците били толкова строги към бенгалската котка, че допускали на шампионатите представители от четвъртото поколение нататък. Тук вече твърдо се закрепили породните белези и се получил желаният благ и кротък характер.

Най-накрая породата бенгалска котка, която отначало се развивала доста бавно, били са нужни 22 години, за да стъпи на краката си, трайно се утвърдила в САЩ и в частност в Калифорния. Тук се заселила Жана Мил и създала развъдника „Милууд”. В него се наброявали 60 котки, а общият им брой бил 9000!

В Европа бенгалската котка е внесена през Франция. През 1989 г. Одил Каяр, президент на Котешкия клуб, и дъщеря й Мартина, секретар на клуба и съдия, внасят от развъдника на Жана Мил първата бенгалска котка в Европа, наречена Лейди Венджи. От тяхната страст се запалили още няколко селекционера. Постепенно двете дами станали собственички на развъдника „Малечко Палечко”.

Дивата окраска на бенгалската котка пленява сърцата. На породата й потръгнало във Франция. Любителите на котки проявяват към нея интерес, дори когато цената не е по джоба им. Бенгалските котки привличат вниманието на участниците в изложбите към себе си и даже самите селекционери стават център на изложбата. Това спомага за увеличаване на популярността на породата, тяхната дива красота просто няма конкуренция.

Жените и котките

Дали котката е най-женственият обитател на животинското царство или пък жените наистина са надарени с котешка грация и лукавост, както твърдят и почитатели, и недоброжелатели?Много легенди, басни и приказки разкриват някакво странно,почти мистично родство
Достоверни ли са те, не знае никой, единственото сигурно нещо е, че между мъркащите красавици и представителките на нежния пол съществуват колкото неуловими, толкова и силни връзки.



Всички любители на котки знаят: те ненавиждат шума, виковете, резките движения, мразят хората, които ги дразнят и им доказват властта си с бой или наказания. В същото време котките се "разтапят" от нежни думи, прошепнати на ухо признания в любов, от комплименти, изречени с гальовен тон. Очаровани, те отговарят по същия начин и започват истински любовен диалог със собственичката си.
Американецът д-р Дезмънд Морис дава доста прозаично обяснение на този трогателен факт: "Тембърът на женския глас, поставен много по-високо от мъжкия, е близък до котешкия и затова повече се харесва на животното."

Те ценят такта и снизходителността
Жените винаги са били по-търпеливи и нежни от мъжете, защото тяхната цел е да съблазнят, а не показно да доминират във всяка ситуация, котката оценява опита да бъде покорена с такт, внимателно и постепенно. От друга страна, както ни напомня английският ветеринар Невил Смит, тя търси родители в човешките същества, които са я "осиновили", и дори когато порасне, продължава да се държи като малко котенце с тях. Точно оттук произтичат и силните емоционални връзки на писаната с нейната човешка "майка", която е по-снизходителна от "бащата" към малките поразии - изпишкване не където трябва, драскане по мебелите и завесите. Жените разбират, че котката не прави това нарочно. Тя просто е великолепен миниатюрен звяр, който не подлежи на дресировка и опитомяване.
Жените се показват много по-възприемчиви и към емоционалните състояния на животното и то го усеща, отвръща им с пълно доверие. Това понякога може да доведе до направо бебешки прояви - котката смуче вълнения пуловер на стопанката си, сякаш суче от майка си, или пък яростно "меси" с лапи коленете й. Мъжете рядко могат да се радват на подобна проява на обич, означаваща: "Аз те обичам и се чувствам напълно сигурна с теб." Още повече, че именно жената "циментира" връзката си с котката, като й дава да яде, сменя пясъка в "тоалетната" й, изражда нейните малки, грижи се в случаите на болести.

Идеалната господарка
Социологично изследване, направено сред собственичките на котки в няколко европейски страни, е установило, че най-често това са жени между 30 и 50 години, които водят активен живот, обичат изкуството, спорта, цветята. Омъжени или с постоянен партньор в живота, те обикновено имат деца, радват се на определен успех в обществото и са обичани от съседите си. Единствените две неща, които идеалната господарка иска от своята котка, са любов и хигиенни навици. Тъй като й дава всичко от себе си, няма никакви проблеми да постигне и двете.

Голямата любовна история
Много често котката идва в дома ви съвсем случайно - подаряват ви я приятели или роднини, откривате я изоставена на улицата. Отначало я храните пред вратата си, не щом дойде зима, я пускате вътре - няма да я оставите на студа я!
Точно така започват най-големите най-дългите любовни истории на света. Защото започнете ли веднъж, после не можете да си представите живота си без котка. 

Любовта между жените и котките е естествена – нали са си лика-прилика

Открай време мъжете са оприличавали жените на котките и обратното, в което има огромна доза истина, която дори и научно би се доказала.

От филологическа гледна точка, жена и котка са синоними, тъй като се схващат като едно понятие – красиви, очарователни, гальовни, мистични, примамливи, лукави, коварни и отмъстителни същества.

Те могат да те накарат да се почувстваш божествено в компанията им, тъй като с мъркането си могат да подлудят всеки мъж от удоволствие, но покрай мъркането трябва и да се внимава, защото животинското в тях си е заложено и ако сгрешите нещо може да си пуснат ноктите, забивайки ги в плътта ви.

И жената и котката искат внимание, грижи и глезотии, да си играеш с тях и да им се любуваш. Най-обичат да им се говори на ухото и да ги милваш по врата.

Много са ревниви и злопаметни, ето защобъдете нащрек с тях, защото, ако ги раздразните може така ги ядосате, че да искат да ви избодаточите.

Страстни са в секса. Всеки е чувал разгонените котки през мартенския месец, а за разгонените жени да не говорим – те са пожар, който може да те изпепели мигновено и то неусетно. Винаги дебнат жертвите си, примамват ги, след което им се нахвърлят като гръм от ясно небе.

Въобще, приликата между женската и котешката природа е необхватна, но все пак ще споменем за последно и още нещичко – жената има засилено 6-то чувство, докато котката пък има същата цифра животи, само че обърната.

КУЛТЪТ в Древен Египет към богинята - домашна котка БАСТЕТ

Още от най-древни времена котките са били неотменна част от зооморфните богове на Египет наред със сокола, чакала, ибиса, бика, крокодила, павиана и скарабея. На различни места в Горен и Долен Египет имало и многобройни местни култове към най-различни птици, насекоми, животни като лястовицата, жабата, прасето и много други. При обединяването на Египет при фараона Менес около 3100 г.пр.н.е. започва процес на сливането на различните местни божества с един и същ животински облик. И все пак има една основна разлика… „Възходът на котката в египетската религия е наистина забележителен и в много отношения неочакван – казва Яромир Малек – автор на книгата „The Cat in Ancient Egypt” („Котката в Древен Египет”). - За разлика от другите (почитани – б.р.)животни, котката първоначално не се е отъждествявала с никакво местно божество. Тя никога не достига истински „официален” статут, който да я въведе в пантеона на най-властните богове и да е обект на поклонение в най-големите храмове. Но въпреки всичко това, нейната божествена популярност надминава тази на много други животни и излиза далеч извън границите на Египет.” Най-древната известна ни богиня – котка е Мафдет. Описана е в Текстовете от пирамидите да убива с лапа змия. Но най-известните богини-котки, боготворени от египтяните от най-стари времена, са Бастет(наричана още Баст, Паш или Убасти) и нейната сестра с глава на лъвица Секхмет(виждате нейна статуетка отляво).  В сложните семейни отношения между боговете в египетския пантеон Бастет и Секхмет са дъщери на бога на слънцето Ра. Интересното е, че най-ранните известни изображения на Бастет също са на лъвица, която стъпква с лапи враговете на Египет. Но растящата привързаност на древните египтяни към домашните им котки превръща една от най-почитаните богини лъвици в малка котка. Бастет се изобразява като жена с глава на домашна котка, която държи в дясната си ръка своя свещен музикален инструмент систрум, а в лявата ръка - кошница. Облечена е винаги в зелено. Многобройни и изящни са и изображенията на богинята и просто като малка котка.    Наричат Бастет  „Майка на котките” и Господарка на Долен Египет.Съпруга е на бога Пта и еносителка на Окото на Ра. Тя е покровителка на домашното огнище и уют, пазителка на жените, децата и домашните котки, богиня е и на слънчевия изгрев, музиката, танца, удоволствието, семейството, плодовитостта и раждането (изобразена като жена с котешка глава със систрум в ръка и с 4 малки котенца в краката й). Пази хора и котки от болести и зли духове и е надарена с изключителна интуиция. Нейната противоположност е сестра й Секхмет (Могъщата), която олицетворява тъмната, първобитна и разрушителна сила. Богиня на войната и бедствията, тя не знае жалост и състрадание и ден и нощ охранява своя баща Ра от зли демони. Но също така наказва хората за греховете им като им изпраща суша, епидемии и войни. Много страстна и избухлива, Секхмет не умее да сдържа своите разрушителни пориви. Заедно дъщерите на Ра Секхмет и Бастет олицетворяват равновесието на силите в природата.    Според някои древни източници култът към богинята Бастет се заражда в началото на ІІ династия много скоро след обединението наЕгипет и съществува чак до 4 в. н.е. В различни периоди тя се отъждествява с други (лъвски) богини: Мут, Тефнут, Хатор…   Център на култа към богинята-домашна котка е град ТЕЛ БАСТА – известен е и като Пер-Бастет или Бубастис в гръцка транскипция, което означава просто „Домът на Бастет”. Разположен е на около 80 км североизточно от Кайро в делтата на Нил. Тел Баста / Бубастис е сред най-големите и важни градове на Египет от времето на IV династия до края на Римския период приблизително от 2613 г. пр.н.е. до 395 г. н.е. Но е добре известно, че още по време на ІІ династия фараоните са изградили стабилни връзки с града и са отдавали своята почит към богинята в образа на домашна котка в храма на Бастет. Освен котешкия си култ, Тел Баста / Бубастис има и едно стратегическо предимство – разположен е на кръстовището между пътищата от Мемфис за Синай (Уади Тумилат) и Азия. По време на ХХІІ и ХХІІІ династии, макар Тива да е все още формално най-главният град на Египет, същинската столица на държавата без съмнение е Тел Баста / Бубастис.  ХРАМЪТ на Бастет За храма на Бастет и празника в чест на богинята знаем много детайли благодарение на гръцкия историк Херодот, който посещава Бубастис през 5 в. пр.н.е. в разцвета на култа към божеството - домашна котка.  Днес храмът е в руини, но е известно, че е бил изграден от червен гранит. Разположен в центъра на града, той се е виждал отвсякъде. Бил обграден със стена, украсена с релефи. Входната арка била висока цели 18 метра. Огромна павирана улица с дължина 3 стадия (около 600 метра) с високи дървета от двете страни водела на изток от храма през градския пазарен площад. А към река Нил водели два канала с ширина около 30 метра, от двете страни отново обградени с високи дървета. Във вътрешия двор имало малка горичка с „високи до небесата” (по израза на Херодот) дървета, сред които се намирало храмовото здание със статуята на богинята. В неговото предверие също имало прекрасни, високи около 1.80 м, нейни статуи. И, разбира се, навсякъде било пълно с ... котки.  ПРАЗНИКЪТ в чест на Бастет Всяка година на 31 октомври се чествал празника на Бастет. Дни преди това поклонници от цялата страна се отправяли по Нил към Тел Баста / Бубастис. Херодот разказва: „Когато египтяните пътуват към Бубастис, те го правят по следния начин. Мъже и жени сядат заедно в лодките и във всяка от тях има по много представители и на двата пола. Някои от жените дрънкат със систруми, някои от мъже надуват свирки, а всички останали пляскат с ръце. Когато наближат някой град по пътя им, те спират в пристанището, а някои от жени слизат на сушата като викат и се присмиват на местните жени, докато другите пътуващи танцуват и палуват наоколо. Поклонниците правят това във всеки град по пътя си по Нил. Но когато стигнат до Бубастис, те започват празника с големи жертвоприношения и дарове. По това време се изпива толкова вино, колко през цялата останала година. Египтяните казват, че около 700 000 мъже и жени идват на това поклонение всяка година.” Освен в Бубастис, празници на Бастет имало и в Тива, Мемфис и Есна. Любопитното е, че според някои учени празникът на Бастет в Тел Баста много наподобявал съвременния карнавал Mardi Gras в Ню Орлиънс в нощта на Вси Светии. През 1887 и 1889 г. Едуард Невил провежда археологически разкопки в древния Бубастис.  И макар, че храмът на Бастет бил в руини и почти нищо, освен основите, не можело да бъде възстановено (защото, за съжаление, градът е разграбен за строителен материал за съвременния Загазид, намиращ се в непосредствена близост), направените изследвания потвърждават сведенията на Херодот. И, ако се вгледаме внимателно, ще можем да разберем защо той е казал: ”Няма по-приятен на глед храм от този на богинята Бастет.”

Суеверията за котките от древен Египет до днес

В поверията на много народи на котката е приписвана магическа и свръхестествена сила. Тя символизира хитрост, лъжа и дяволско хитроумие.

В Средновековието образът на котката, която лови с нокти мишка, е отъждествяван с образа на самия Сатана, ловеца на човешките души. Именно в образа на котката в символиката на някои народи е представян образа на смъртта.

Родината на котката е Древен Египет. Там тя била считана за свещено животно и е била под закрилата на закона. Най-древното изображение на това оживотно датира от второто хилядолетие преди нашата ера.

В онези древни времена египтяните отворили за котките вратите на своите домове, за да могат те да им помогнат да опазят реколтата си, като унищожат всички гризачи в зърнохранилищата.

Специално обучени котки се използвали и за лов на птици. За убийство на котка, според древните египетски закони, се налагало смъртно наказание. В някои случаи то било заменяно на по-малко строго наказание – отрязване на пръст или ръка.

Умрялото животно се балсамирало и погребвало на специално гробище. Мумии на котки често са намирани и в гробници на фараони. В Европа котката става известна преди около две хиляди години.Във връзка със смъртта на котка в домовете на египтяните се обявявал траур. Всички членове на семейството в знак на скръб подстригвали косите си и изскубвали веждите си.

През първи век преди новата ера котките се споменават от Плутарх. В древния Рим котката се превърнала в атрибут на богинята на свободата Либерта.

Във Франция и много други европейски държави на котките са приписвани магически сили. През Средновековието, когато инквизицията обявила война на вещиците, котките са изгаряни заедно с тях на кладата.

В Китай котката е символ на дълголетие и ясновидство. Също както и в древния Египет, животното се асоциирало с Луната. Смятало се, че котката има способност да вижда нощните духове.

Китайската традиция свързва с черна магия само бялата котка.

В Англия черната котка се смята за предвестник на щастие. Моряците взимат черна котка, когато ги очаква далечно плаване, за да се върнат живи и здрави вкъщи.

В САЩ момичетата, които се чудят дали да се омъжат, издърпват три косъма от котешка опашка. Те се завиват в хартийка и се слагат пред вратата.

На сутринта хартийката се развива и ако космите са оформили буквата Y, това означава, че трябва да се омъжи , а ако косъмчетата оформят буквата N, кандидат-женихът не си струва.

Древният култ

Богинята Бастет най-често е изобразявана с глава на котка.

Най-древното известно изображение на домашна котка (с нашийник) датира отпреди 6000 г. Много народи тогава се отнасяли към котката като към свещено животно. А летописите свидетелстват, че са съществували котки-бойци и котки-охранители. Но когато говорим за превръщането на котките в домашни питомци, трябва да сме наясно, че всичко е започнало не с дресировката, защото много хора са убедени, че котките не подлежат на такава, а с възкачването им на престола – първо на „небесния”, а после и на царския...

В Древен Египет котките били „стражи на храма” на Бастет. Тя често е изобразявана с глава на котка. Нейните стражи от породата Египетска мау започват да се отглеждат не само в култови храмове, а и в частни домове. Египтяните ги считат за „добрите духове на жилището” и вярват, че душата на стопанката на дома след смъртта се преселява в котка. Когато опашатите любимци умирали, в знак на скръб всички обитатели на дома си режели косите и си бръснели веждите, котките били балсамирани и погребвани в пищни гробници на специални места. Празници на Бастет имало и в Тива, Есна и Мемфис. Хората отстъпвали място на котките на улицата, а по време на пожар спасявали първо тях. За убийство на котка се полагала смъртна присъда. Веднъж разгневени жители на Мемфис едва не нахлули в квартал, заселен с гърци, когато научили, че един от тях е удавил новородени котета. В двора на японския император Ихийо живеели котки (подарък от китайския император), които имали собствена свита, хранели се с най-изискани гозби в панички, инкрустирани със скъпоценни камъни и спели на копринени възглавнички. Прочутият френски духовник и благородник кардинал Ришельо имал 14 мъркащи любимки, на които оставил голямо наследство. Любителка на котките била и кралица Виктория – тя въвежда традицията на „кралските котки” в Англия.

Котешко приземяване

 

Деветте живота на котката са само метафора. Но тя въпреки всичко се опира на реални неща. Например, котката Сабрина, която се приземила от 32-ия етаж на нюйоркски небостъргач на бетонния тротоар. И при това не само останала жива, но и се разминала само с избити зъби и леко нараняване на гърдите. На мястото на Сабрина, всеки човек би се размазал. Работата е там, че котките и хората падат различно. И в това няма нищо свръхестествено или демонично, както смятат някои.

Котките имат изключително ефективен вестибуларен апарат, което им позволява при падане да се ориентират в пространството. Още в началото котката бързо се извърта така, че се оказва с лапи надолу. В резултат ударът се разпределя върху четирите крайника. Възрастните хора, освен ако не са акробати, при падане се клатушкат хаотично и най-често се приземяват на крака, а по-рядко – върху главата си. Децата падат с главата надолу, тъй като тя е относително голяма, което премества центъра на тежестта на тялото. При това те инстинктивно протягат ръце. Ето защо характерните травми при паднали от високо хора и котки са различни. Хората най-често чупят крака (възрастните) или ръце (децата), а също така си разбиват черепа. Докато при котките потърпевши най-често са четирите лапи.

Ако човек пада от девети етаж, има по-малки шансове да оцелее, отколкото ако би паднал от четвъртия. Колкото и да е странно, при котките е точно обратното. Статистическият материал, събран от нюйоркски ветеринари показват, че биха загинали само 5 процента от котките, паднали от височина 7-32-ри етаж, докато при падане от височина 2-6-ти етаж, това би се случило с 10 процента от тях.

Съществуването на пределна скорост на падането обяснява този удивителен феномен. При падането скоростта на тялото не нараства през цялото време, а се стреми към някакъв предел. Това е лесно за разбиране: съпротивлението на въздуха се увеличава със скоростта, и в края на краищата се уравновесява от силата на тежестта. От този момент скоростта на тялото престава да расте, ако формата на тялото не се променя. А силата на тежестта се определя от телесната маса. Пределната скорост на падането при коткатаколо 1200 км/ч) е примерно два пъти по-малка, отколкото тази при човека, и, съответно, тя има по-големи шансове да оцелее. Но това не е всичко.

Напълно вероятно е формата на котката до достигането на пределната скорост и след това да са различни. Докато котката чувства ускорението на падането, тя инстинктивно се напряга, изпъва гръб и протяга лапи надолу. Падайки в тази поза, котката може да си счупи лапичките. Но вероятността това да се случи е по-малка, отколкото при нетренирани хора след парашутен скок. Работата е там, че котката пада на сгънати лапи, смекчавайки удара при падането. Докато у човека няма подобен инстинкт. Само продължителни тренировки, като тези на парашутистите или гимнастиците, могат да го научат да се приземява с прегънати крака, подобно на котката. След достигането на пределната скорост ускорението намалява и котката инстинктивно разперва лапи хоризонтално. Така силата на удара се разпределя върху цялата площ. Интересно е, че лапите на повечето котки, паднали от 7-8 етаж са били счупени, докато в същото това време това се случва с една на 13 котки, паднали от девети етаж и по-горен.

Сега да се върнем на удивителната способност на котките да променят ориентацията на своето тяло по време на падане. Това ги сродява с барон Мюнхаузен, който се измъква от блатото, като се хваща за косите си. Но, за разлика от барон Мюнхаузен, котките при това не нарушават законите на физиката. Напротив, те умело се възползват от тях.

Тази простичка наука за изменението на ориентацията на тялото в пространството с помощта на променянето на формата е била известна на хората още в минали векове. А котките са наясно с принципите є от незапомнени времена. Но независимо от съвършенството на котешката акробатика, различните травми при падане от голяма височина са много вероятни. Затова може да се предположи, че еволюцията е изработила още някакъв механизъм за изцеление при котките. Колкото и да е странно, учените подозират, че котешкото мъркане е този механизъм. Установено е, че обикновената домашна котка мърка с честота между 22 и 24 херца. Тези вибрации спомагат за бързото възстановяване на котешките клетки. С други думи, те имат терапевтичен ефект.

Учени от Института за общуване с животните в Северна Каролина са установили, че котешкото мъркане помага и на хората. По мнението на изследователите, мъркането е аналогично на лечението с ултразвук, помага на раните да зарастват по-бързо и укрепва костите. Понастоящем се извършват изследвания, целта на които е да установят ефекта на мъркането върху остеопорозата.

Учени от университета в Минесота в продължение на десет години са наблюдавали пациенти – собственици на котки, и са стигнали до извода, че те значително по-рядко страдат от инфаркти. Ръководителят на изследването Андан Куреши и неговите колеги са анализирали данните за състоянието на 4435 американци на възраст между 30-75 години. Повече от половината от тях (2435 човека) били бивши или настоящи стопани на котки. В резултат се изяснило, че при котешките стопани рискът от смърт от инфаркт бил с 30% по-нисък, отколкото при хората, които нямат допир с мъркащи котани. Въпреки това причината, поради която собствениците на котки са изложени по-малко на сърдечно-съдови усложнения, засега не е известна. Предполага се, че животните помагат на човека по-леко да преживява стресови ситуации. В същото време не трябва да се изключва и това, че собствениците на котки по принцип са по-устойчиви на стрес и по-спокойни.

Котките – слуги на Дявола или на Господа

Котките не ви оставят на мира – не стига че ги срещате по улиците на всяка пряка, но и ги сънувате през нощта. Няма отърване – ту се успокоявате, ту ви избива пот от притеснение и страх и се събуждате бледен и треперещ. Спокойно, котките не са толкова страшни. Тези противоречиви животни не носят само нещастие, а напротив – в повечето случаи са добри компаньони и са доста полезни. По-скоро хората са лоши и се отнасят по коренно различен начин към животните.

КОТКА ДА ТИ ИЗЯДЕ БАНИЧКАТА

Показателен е случаят с един от големите български художници, който сънувал котки. Това е поучителна история докъде може да ви доведе системната употреба на алкохол, съчетана с празен хладилник и глад в продължение на няколко седмици. Такова било положението и на нашия беден художник.

Доведен до пълна безтегловност от водка и пости, той започнал да сънува. Как отива до баничарницата и си купува най-голямата и вкусна баничка. И тъкмо да я захапе, се появява малко черно-бяло котенце. То изведнъж започва да расте и да му говори – „Мяу-мяу, давай веднага тази баничка, че съм гладен!”. И изяжда баничката на умрелия от глад художник.

КОТКАТА – СВЕЩЕНО ЖИВОТНО В ДРЕВЕН ЕГИПЕТ

В различните култури котките са извървели пътя от богинята до вещицата. В древен Египет, който е считан за родоначалник на съвременната домашна котка, те са били почитани като богове и са били ценени като унищожители на гризачи. Живели са в специални храмове и са били погребвани в саркофази като фараони, като преди това били балсамирани и отрупвани с дарове. Археолози са открили такава гробница със 180 хиляди мумии на котки в края на 19-ти век. Убийството на котка в Египет пък се наказвало със смърт. Така египтяните загубили цяло сражение с персите, които атакували, като държали в ръцете си по една котка.

ДА ТИ МИНЕ ЧЕРНА КОТКА ПЪТ

В повечето вярвания черната котка е символ на смъртта и нещастието. Да ти мине черна котка път значи те очаква нещо лошо. Трябва да направиш три крачки назад, да се завъртиш три пъти обратно на часовниковата стрелка и куп други предразсъдъци. За разлика от тях, в някои части на Великобритания се счита, че черната котка носи късмет. Като морска нация англичаните вярвали, че ако съпругите им гледат черна котка, то моряците ще се върнат живи и здрави на сушата.

СПЪТНИЦИ НА ВЕЩИЦИТЕ И МАГЬОСНИЦИТЕ

И до ден днешен се смята, че черните котки са въплъщение на Дявола. Измисля го Инквизицията на Католическата църква, която е в основата на унищожаването на милиони котки през Средновековието. Те били изгаряни живи, защото в тях са се вселили демони.

В онези времена англичанка имала котка с името Сатана, която получавала за награда по капка човешка кръв, ако е послушна. Естествено и жената, и котката били изгорени на кладата.

Черни котки с бяло петно на гърдите пък били котките-елфи, стадо от които имало в Шотландия. Те били големи колкото куче и всъщност били маскирани вещици. Тогава се считало, че вещиците могат да се преродят в котка девет пъти, защото котките имали 9 живота. Подобни вярвания има и в Латинска Америка, където черните котки са използвани за вуду ритуали.

АКО КОТКА ПРЕСКОЧИ ТРУП, ТОЙ СТАВА ВАМПИР

Средновековните митове твърдят, че ако котка прескочи труп, той ще вампиряса. Това поверие е живо и до днес в християнството. Тъкмо по тази причина близките трябва да бдят до трупа на починалия преди погребението – да не би някоя котка да го прескочи и духът му да не може да си отиде спокойно.

СУПА ОТ ЧЕРНИ КОТКИ ЛЕКУВА ТУБЕРКУЛОЗА

Според някои вярвания от древни времена, котките имат лечебни способности. Например супа от черни котки лекувала туберкулоза, според старите знахари. Животинките имали и способността да усещат отрицателната енергия. Така някои хора си избирали къде да спят. Ако котката легне на определено място, значи там има лоша сила и не е хубаво човек да спи там.