Здравейте, тук ще откриете цялата информация от която се нуждаете, свързана с котките :)

неделя, 15 юли 2012 г.

Бенгалската котка


За бенгалската котка може да се каже, че е също като дивата си посестрима, само с едно изключение – мястото й не е в клетка в зоопарка. Без да обръщаме внимание на това, че външността й е като на дивата котка, бенгалската котка е ласкава, като обикновена домашна котка. Това всъщност била целта на създаването на тази порода.
През 60-те години на 20-ти век Жана Мил, студентка по генетика, живееща в Аризона, била на мнение, че разумната селекционна работа с красивата дива котка и домашната котка може да доведе до създаването на порода, чиято външност да е като тази на дивата, а характерът й да е като на домашната котка. През 1963 г. тя кръстосала дивата бенгалска (или леопардова) котка Felis bengalensis, много разпространена в Азия, с великолепна козина и размери, близки до тези на домашната котка, с американска късокосместа котка, която е вариант на европейската късокосместа котка.
Работата потръгнала. Резултатът всъщност бил наполовина успешен. Той се помрачавал от това, че в първото поколение, а понякога и във второто, самците били безплодни. Това ограничавало възможността продължаването на рода по мъжка линия, в по-нататъшната работа можели да участват само женските. За разнообразяване на генетичния потенциал трябвало да се използват и котки от други породи, предимно египетска мау. Участвали също така бурманска котка и различни котки с окраска таби. Освен това хибридите от първото и голяма част от второто поколение били с доста див характер, което противоречало на една от целите на кръстосването.
Селекцията при бенгалската котка била доста строга. На изследователско равнище обаче това било сензация. Жана Мил и още няколко селекционери, основатели на отделни линии, били готови през 1984-85 г. да покажат свои котки на америкенски изложби. През 1990-91 г. новата порода била допусната до участия в шампионати. Следва да отбележим, че американците били толкова строги към бенгалската котка, че допускали на шампионатите представители от четвъртото поколение нататък. Тук вече твърдо се закрепили породните белези и се получил желаният благ и кротък характер.
Най-накрая породата бенгалска котка, която отначало се развивала доста бавно, били са нужни 22 години, за да стъпи на краката си, трайно се утвърдила в САЩ и в частност в Калифорния. Тук се заселила Жана Мил и създала развъдника „Милууд”. В него се наброявали 60 котки, а общият им брой бил 9000!
В Европа бенгалската котка е внесена през Франция. През 1989 г. Одил Каяр, президент на Котешкия клуб, и дъщеря й Мартина, секретар на клуба и съдия, внасят от развъдника на Жана Мил първата бенгалска котка в Европа, наречена Лейди Венджи. От тяхната страст се запалили още няколко селекционера. Постепенно двете дами станали собственички на развъдника „Малечко Палечко”.
Дивата окраска на бенгалската котка пленява сърцата. На породата й потръгнало във Франция. Любителите на котки проявяват към нея интерес, дори когато цената не е по джоба им. Бенгалските котки привличат вниманието на участниците в изложбите към себе си и даже самите селекционери стават център на изложбата. Това спомага за увеличаване на популярността на породата, тяхната дива красота просто няма конкуренция.

Жените и котките



Дали котката е най-женственият обитател на животинското царство или пък жените наистина са надарени с котешка грация и лукавост, както твърдят и почитатели, и недоброжелатели?Много легенди, басни и приказки разкриват някакво странно,почти мистично родство
Достоверни ли са те, не знае никой, единственото сигурно нещо е, че между мъркащите красавици и представителките на нежния пол съществуват колкото неуловими, толкова и силни връзки.



Всички любители на котки знаят: те ненавиждат шума, виковете, резките движения, мразят хората, които ги дразнят и им доказват властта си с бой или наказания. В същото време котките се "разтапят" от нежни думи, прошепнати на ухо признания в любов, от комплименти, изречени с гальовен тон. Очаровани, те отговарят по същия начин и започват истински любовен диалог със собственичката си.
Американецът д-р Дезмънд Морис дава доста прозаично обяснение на този трогателен факт: "Тембърът на женския глас, поставен много по-високо от мъжкия, е близък до котешкия и затова повече се харесва на животното."

Те ценят такта и снизходителността
Жените винаги са били по-търпеливи и нежни от мъжете, защото тяхната цел е да съблазнят, а не показно да доминират във всяка ситуация, котката оценява опита да бъде покорена с такт, внимателно и постепенно. От друга страна, както ни напомня английският ветеринар Невил Смит, тя търси родители в човешките същества, които са я "осиновили", и дори когато порасне, продължава да се държи като малко котенце с тях. Точно оттук произтичат и силните емоционални връзки на писаната с нейната човешка "майка", която е по-снизходителна от "бащата" към малките поразии - изпишкване не където трябва, драскане по мебелите и завесите. Жените разбират, че котката не прави това нарочно. Тя просто е великолепен миниатюрен звяр, който не подлежи на дресировка и опитомяване.
Жените се показват много по-възприемчиви и към емоционалните състояния на животното и то го усеща, отвръща им с пълно доверие. Това понякога може да доведе до направо бебешки прояви - котката смуче вълнения пуловер на стопанката си, сякаш суче от майка си, или пък яростно "меси" с лапи коленете й. Мъжете рядко могат да се радват на подобна проява на обич, означаваща: "Аз те обичам и се чувствам напълно сигурна с теб." Още повече, че именно жената "циментира" връзката си с котката, като й дава да яде, сменя пясъка в "тоалетната" й, изражда нейните малки, грижи се в случаите на болести.

Идеалната господарка
Социологично изследване, направено сред собственичките на котки в няколко европейски страни, е установило, че най-често това са жени между 30 и 50 години, които водят активен живот, обичат изкуството, спорта, цветята. Омъжени или с постоянен партньор в живота, те обикновено имат деца, радват се на определен успех в обществото и са обичани от съседите си. Единствените две неща, които идеалната господарка иска от своята котка, са любов и хигиенни навици. Тъй като й дава всичко от себе си, няма никакви проблеми да постигне и двете.

Голямата любовна история
Много често котката идва в дома ви съвсем случайно - подаряват ви я приятели или роднини, откривате я изоставена на улицата. Отначало я храните пред вратата си, не щом дойде зима, я пускате вътре - няма да я оставите на студа я!
Точно така започват най-големите най-дългите любовни истории на света. Защото започнете ли веднъж, после не можете да си представите живота си без котка. 

Любовта между жените и котките е естествена – нали са си лика-прилика



Открай време мъжете са оприличавали жените на котките и обратното, в което има огромна доза истина, която дори и научно би се доказала.
От филологическа гледна точка, жена и котка са синоними, тъй като се схващат като едно понятие – красиви, очарователни, гальовни, мистични, примамливи, лукави, коварни и отмъстителни същества.
Те могат да те накарат да се почувстваш божествено в компанията им, тъй като с мъркането си могат да подлудят всеки мъж от удоволствие, но покрай мъркането трябва и да се внимава, защото животинското в тях си е заложено и ако сгрешите нещо може да си пуснат ноктите, забивайки ги в плътта ви.
И жената и котката искат внимание, грижи и глезотии, да си играеш с тях и да им се любуваш. Най-обичат да им се говори на ухото и да ги милваш по врата.
Много са ревниви и злопаметни, ето защобъдете нащрек с тях, защото, ако ги раздразните може така ги ядосате, че да искат да ви избодаточите.
Страстни са в секса. Всеки е чувал разгонените котки през мартенския месец, а за разгонените жени да не говорим – те са пожар, който може да те изпепели мигновено и то неусетно. Винаги дебнат жертвите си, примамват ги, след което им се нахвърлят като гръм от ясно небе.
Въобще, приликата между женската и котешката природа е необхватна, но все пак ще споменем за последно и още нещичко – жената има засилено 6-то чувство, докато котката пък има същата цифра животи, само че обърната.

КУЛТЪТ в Древен Египет към богинята - домашна котка БАСТЕТ




Още от най-древни времена котките са били неотменна част от зооморфните богове на Египет наред със сокола, чакала, ибиса, бика, крокодила, павиана и скарабея. На различни места в Горен и Долен Египет имало и многобройни местни култове към най-различни птици, насекоми, животни като лястовицата, жабата, прасето и много други. При обединяването на Египет при фараона Менес около 3100 г.пр.н.е. започва процес на сливането на различните местни божества с един и същ животински облик. И все пак има една основна разлика…
„Възходът на котката в египетската религия е наистина 
забележителен и в много отношения неочакван – казва Яромир Малек – автор на книгата „The Cat in Ancient Egypt” („Котката в Древен Египет”). - За разлика от другите (почитани – б.р.)животни, котката първоначално не се е отъждествявала с никакво местно божество. Тя никога не достига истински „официален” статут, който да я въведе в пантеона на най-властните богове и да е обект на поклонение в най-големите храмове. Но въпреки всичко това, нейната божествена популярност надминава тази на много други животни и излиза далеч извън границите на Египет.”
Най-древната известна ни богиня – котка е Мафдет. Описана е в Текстовете от пирамидите да убива с лапа змия. Но най-известните богини-котки, боготворени от египтяните от най-стари времена, са Бастет(наричана още Баст, Паш или Убасти) и нейната сестра с глава на лъвица Секхмет(виждате нейна статуетка отляво).  В сложните семейни отношения между боговете в египетския пантеон Бастет и Секхмет са дъщери на бога на слънцето Ра. Интересното е, че най-ранните известни изображения на Бастет също са на лъвица, която стъпква с лапи враговете на Египет. Но растящата привързаност на древните египтяни към домашните им котки превръща една от най-почитаните богини лъвици в малка котка.
Бастет се изобразява като жена с глава на домашна котка, която държи в дясната си ръка своя свещен музикален инструмент систрум, а в лявата ръка - кошница. Облечена е винаги в зелено. Многобройни и изящни са и изображенията на богинята и просто като малка котка. 

 

Наричат Бастет  „Майка на котките” и Господарка на Долен Египет.
Съпруга е на бога Пта и еносителка на Окото на Ра. Тя е покровителка на домашното огнище и уют, пазителка
на жените, децата и
домашните котки,
богиня е и на слънчевия изгрев, музиката, танца, удоволствието, семейството, плодовитостта и раждането (изобразена като жена с котешка глава със систрум в ръка и с 4 малки котенца в краката й). Пази хора и котки от болести и зли духове и е надарена с изключителна интуиция. 
Нейната противоположност е сестра й Секхмет (Могъщата), която олицетворява тъмната, първобитна и разрушителна сила. Богиня на войната и бедствията, тя не знае жалост и състрадание и ден и нощ охранява своя баща Ра от зли демони. Но също така наказва хората за греховете им като им изпраща суша, епидемии и войни. Много страстна и избухлива, Секхмет не умее да сдържа своите разрушителни пориви. Заедно дъщерите на Ра Секхмет и Бастет олицетворяват равновесието на силите в природата. 
 

Според някои древни източници култът към богинята Бастет се заражда в началото на ІІ династия много скоро след обединението наЕгипет и съществува чак до 4 в. н.е. В различни периоди тя се отъждествява с други (лъвски) богини: Мут, Тефнут, Хатор…
  
Център на култа към богинята-домашна котка е град ТЕЛ БАСТА – известен е и като Пер-Бастет или Бубастис в гръцка транскипция, което означава просто „Домът на Бастет”. Разположен е на около 80 км североизточно от Кайро в делтата на Нил.
Тел Баста / Бубастис е сред най-големите и важни градове на Египет от времето на 
IV династия до края на Римския период приблизително от 2613 г. пр.н.е. до 395 г. н.е. Но е добре известно, че още по време на ІІ династия фараоните са изградили стабилни връзки с града и са отдавали своята почит към богинята в образа на домашна котка в храма на Бастет. Освен котешкия си култ, Тел Баста / Бубастис има и едно стратегическо предимство – разположен е на кръстовището между пътищата от Мемфис за Синай (Уади Тумилат) и Азия. По време на ХХІІ и ХХІІІ династии, макар Тива да е все още формално най-главният град на Египет, същинската столица на държавата без съмнение е Тел Баста / Бубастис. 
ХРАМЪТ на Бастет
За храма на Бастет и празника в чест на богинята знаем много детайли благодарение на гръцкия историк Херодот, който посещава Бубастис през 5 в. пр.н.е. в разцвета на култа към божеството - домашна котка. 

Днес храмът е в руини, но е известно, че е бил изграден от червен гранит. Разположен в центъра на града, той се е виждал отвсякъде. Бил обграден със стена, украсена с релефи. Входната арка била висока цели 18 метра. Огромна павирана улица с дължина 3 стадия (около 600 метра) с високи дървета от двете страни водела на изток от храма през градския пазарен площад. А към река Нил водели два канала с ширина около 30 метра, от двете страни отново обградени с високи дървета.
Във вътрешия двор имало малка горичка с „високи до небесата” (по израза на Херодот) дървета, сред които се намирало храмовото здание със статуята на богинята. В неговото предверие също имало прекрасни, високи около 1.80 м, нейни статуи. И, разбира се, навсякъде било пълно с ... котки. 

ПРАЗНИКЪТ в чест на Бастет
Всяка година на 31 октомври се чествал празника на Бастет. Дни преди това поклонници от цялата страна се отправяли по Нил към Тел Баста / Бубастис. Херодот разказва: „Когато египтяните пътуват към Бубастис, те го правят по следния начин. Мъже и жени сядат заедно в лодките и във всяка от тях има по много представители и на двата пола. Някои от жените дрънкат със систруми, някои от мъже надуват свирки, а всички останали пляскат с ръце. Когато наближат някой град по пътя им, те спират в пристанището, а някои от жени слизат на сушата като викат и се присмиват на местните жени, докато другите пътуващи танцуват и палуват наоколо. Поклонниците правят това във всеки град по пътя си по Нил. Но когато стигнат до Бубастис, те започват празника с големи жертвоприношения и дарове. По това време се изпива толкова вино, колко през цялата останала година. Египтяните казват, че около 700 000 мъже и жени идват на това поклонение всяка година.” 
Освен в Бубастис, празници на Бастет имало и в Тива, Мемфис и Есна. Любопитното е, че според някои учени празникът на Бастет в Тел Баста много наподобявал съвременния карнавал Mardi Gras в Ню Орлиънс в нощта на Вси Светии.
През 1887 и 1889 г. Едуард Невил провежда археологически разкопки в древния Бубастис. 
И макар, че храмът на Бастет бил в руини и почти нищо, освен основите, не можело да бъде възстановено (защото, за съжаление, градът е разграбен за строителен материал за съвременния Загазид, намиращ се в непосредствена близост), направените изследвания потвърждават сведенията на Херодот.
И, ако се вгледаме внимателно, ще можем да разберем защо той е казал: 
”Няма по-приятен на глед храм от този на богинята Бастет.”

Суеверията за котките от древен Египет до днес


Суеверията за котките от древен Египет до днес
В поверията на много народи на котката е приписвана магическа и свръхестествена сила. Тя символизира хитрост, лъжа и дяволско хитроумие.
В Средновековието образът на котката, която лови с нокти мишка, е отъждествяван с образа на самия Сатана, ловеца на човешките души. Именно в образа на котката в символиката на някои народи е представян образа на смъртта.
Родината на котката е Древен Египет. Там тя била считана за свещено животно и е била под закрилата на закона. Най-древното изображение на това оживотно датира от второто хилядолетие преди нашата ера.
В онези древни времена египтяните отворили за котките вратите на своите домове, за да могат те да им помогнат да опазят реколтата си, като унищожат всички гризачи в зърнохранилищата.
Специално обучени котки се използвали и за лов на птици. За убийство на котка, според древните египетски закони, се налагало смъртно наказание. В някои случаи то било заменяно на по-малко строго наказание – отрязване на пръст или ръка.

Умрялото животно се балсамирало и погребвало на специално гробище. Мумии на котки често са намирани и в гробници на фараони. В Европа котката става известна преди около две хиляди години.
Във връзка със смъртта на котка в домовете на египтяните се обявявал траур. Всички членове на семейството в знак на скръб подстригвали косите си и изскубвали веждите си.
През първи век преди новата ера котките се споменават от Плутарх. В древния Рим котката се превърнала в атрибут на богинята на свободата Либерта.
Във Франция и много други европейски държави на котките са приписвани магически сили. През Средновековието, когато инквизицията обявила война на вещиците, котките са изгаряни заедно с тях на кладата.
В Китай котката е символ на дълголетие и ясновидство. Също както и в древния Египет, животното се асоциирало с Луната. Смятало се, че котката има способност да вижда нощните духове.
Китайската традиция свързва с черна магия само бялата котка.
В Англия черната котка се смята за предвестник на щастие. Моряците взимат черна котка, когато ги очаква далечно плаване, за да се върнат живи и здрави вкъщи.
В САЩ момичетата, които се чудят дали да се омъжат, издърпват три косъма от котешка опашка. Те се завиват в хартийка и се слагат пред вратата.
На сутринта хартийката се развива и ако космите са оформили буквата Y, това означава, че трябва да се омъжи , а ако косъмчетата оформят буквата N, кандидат-женихът не си струва.

Древният култ




Богинята Бастет най-често е изобразявана с глава на котка.
Най-древното известно изображение на домашна котка (с нашийник) датира отпреди 6000 г. Много народи тогава се отнасяли към котката като към свещено животно. А летописите свидетелстват, че са съществували котки-бойци и котки-охранители. Но когато говорим за превръщането на котките в домашни питомци, трябва да сме наясно, че всичко е започнало не с дресировката, защото много хора са убедени, че котките не подлежат на такава, а с възкачването им на престола – първо на „небесния”, а после и на царския...
В Древен Египет котките били „стражи на храма” на Бастет. Тя често е изобразявана с глава на котка. Нейните стражи от породата Египетска мау започват да се отглеждат не само в култови храмове, а и в частни домове. Египтяните ги считат за „добрите духове на жилището” и вярват, че душата на стопанката на дома след смъртта се преселява в котка. Когато опашатите любимци умирали, в знак на скръб всички обитатели на дома си режели косите и си бръснели веждите, котките били балсамирани и погребвани в пищни гробници на специални места. Празници на Бастет имало и в Тива, Есна и Мемфис. Хората отстъпвали място на котките на улицата, а по време на пожар спасявали първо тях. За убийство на котка се полагала смъртна присъда. Веднъж разгневени жители на Мемфис едва не нахлули в квартал, заселен с гърци, когато научили, че един от тях е удавил новородени котета. В двора на японския император Ихийо живеели котки (подарък от китайския император), които имали собствена свита, хранели се с най-изискани гозби в панички, инкрустирани със скъпоценни камъни и спели на копринени възглавнички. Прочутият френски духовник и благородник кардинал Ришельо имал 14 мъркащи любимки, на които оставил голямо наследство. Любителка на котките била и кралица Виктория – тя въвежда традицията на „кралските котки” в Англия.

Котешко приземяване